Този сайт е предназначен за всички, истински желаещи да живеят до края на живота си здрави и щастливи, без да ангажират най-близките си да се грижат за тях с години, без да им се налага да посещават редовно поликлиники и болници, без да оставят парите от пенсията си в апреките и освен това са решени да преодолеят собствената си пасивност и да отделят достатъчно, колкото е необходимо, време за овладяването на техниката на ендогенното дишане. А самото Ендогенно Дишане ще им се отблагодари, като им върне хилядократно отделеното за упражненията време и ги дари с най-ценното нещо за всеки човек – здравето. 

ДИШАНЕ - що е то?

За съжаление процесът на вдишване и издишване на въздух чрез белия дроб също се нарича ДИШАНЕ ( външно дишане) и става объркване . Трябва да приемем, че кислородът  за истинското вътреклетъчното  ДИШАНЕ, даващо енергията,  се осигурява от начина на вдишване и издишване, наречен външно ДИШАНЕ. Приели сме, че външното дишане е всичко и затова си мислим че:  „Дишането е това, с което започва нашият живот и това, с което завършва. С първата глътка въздух се появяваме на този свят и с последната си отиваме, а дишането определя живота ни от неговото начало до неговия край.” От външното дишане зависи вътреклетъчното и ние трабва да го променим така , че то да му подсигури оптимална доставка на кислород.

Как обаче да разберем дали дишането ни е правилно, и ако е не е  какви са индикаторите ?

Основата е поставена още през 1904г от Кристиан Бор(Christian  Bohr ), датски физиолог, баща на известния ни Нилс Бор – основоположника  на квантовата физика с тъй наречения на негово име ефект на Бор. Той накратко се състои в това, че при недостиг на въглероден диоксид в кръвта, кислородът остава свързан с хемоглобина и не се отделя към тъканите. Следователно, всички сме засегнати от проблема и колкото по-дълбоко дишаме, толкова по-малко кислород достига до клетките на организма ни.  По-подробно можем да се запознаем тук:
https://en.wikipedia.org/wiki/Bohr_effect
Или едно по-кратко обяснение на български :
http://www.medbio-bg.eu/bg/article/266/efekt-na-verigo-bor-1.html

През 1952 г. Константин Бутейко изучава по-нататък влиянието на ефекта на Бор. Едно от най-важните му достижения е изразено в таблицата по-долу, където можем да видим зависимостта  на  здравословното състояние на човека от нивото на въглеродния диоксид в алвеоларната кръв. Той открива, че при ниво на CO₂  по-ниско от 3.5%, отделянето на кислород към клетките е толкова ниско, че животът е невъзможен. Състоянието е разделено на три: дълбоко дишане със 7 степени на болестно състояние и CO₂ до 6.5%, нормално здрав организъм при CO₂ равен на 6.5% и свръхиздръжлив организъм с 5 степени до 7.8% CO₂  . За пръв път е формулиран критерия за това, какво е дълбоко и какво е повърхностно дишане – нивото на вентилацията на белия дроб - 6.5% на CO₂ . Ако например бягаме и мускулите ни произвеждат голямо количество CO₂ , ние можем да вдишваме голямо количество въздух, да пухтим като локомотив и това да е повърхностно дишане ако нивото на CO₂ е над 6.5% . И от друга страна да седим пред телевизора със затаен дъх, но ако поради ниското производство на CO₂ , нивото му е под 6.5%  - това всъщност ще бъде дълбоко дишане. Клетките ни ще получат достатъчно кислород,  не когато вдишаме голямо количество въздух а когато издишваме така, че да не лишим кръвта от необходимия ни въглероден диоксид. Въглеродният диоксид,  макар, че трябва да бъде изведен от организма, не е излишен за нас а жизнено необходим. Главният извод е:  
 Нивото на въглеродния диоксид в кръвоносната система определя количеството кислород , с което ще се снабди клетката, което пък от своя страна определя нивото на здравето на целия организъм. Как в такъв случай да  измерим нивото си на СО2 ?.

В таблицата има колонка  „Контролна пауза” (КП), с която Бутейко е дал връзката между нивото на СО2 и КП. Като  измерим КП ще намерим и нивото на СО2, което става по следния начин:

1.Приготвяме си часовник, който показва  секундите. Измерването на КП е желателно са става при едни и същи условия, след 10 минутна почивка и след успокояване на дишането. Сядаме удобно на обикновен стол с изправен гръб и рамене. Коремът ни ще се поприбере от самосебе си.

2.Правим обикновено вдишване и отпускаме корема, при което се получава леко издишване. Едновременно с края на издишването зафиксирваме  положението на секундната стрелка и спираме дишането. Преставаме да следим времето, избираме си точка пред нас или притваряме очи.

3. Не дишаме до появата на първото желание да вдишаме, когато усетим лек тласък на диафрагмата, едновременно с което непроизволно се напрягат муслулите на корема  и шията. Много от хората обикновенно усещат тласък в гърлото. В този момент фиксираме новото показание на секундите и продължаваме да дишаме ритмично. Вдишването ни НЕ трябва да е по-дълбоко от преди задържане на дишането. Ако сме задържали дотолкова,  доколкото сме могли, то показанието няма да бъде на КП а на максимална пауза (МП) – следващата колонка. И по двете можем да определим  нивото на СО2, но е желателно то да бъде по КП. Не се препоръчва да се измерва КП повече от 4 пъти на ден. Сега поглеждаме в таблицата на Бутейко и отчитаме нивото на СО2 и можем да  определим състоянието по следното правило:

   Можем да видим ясно феномена открит от К. Бор – колкото по-дълбоко дишаме – нивото на  CO₂  намалява ( подразбира се че нивото на кислорода нараства, макар че не е отразено на таблицата) и се стига до ниво 3.5% , когато толкова малко кислород се отделя към мозъка, че животът става невъзможен. В същото време виждаме как пулсът се увеличава поради сигнала, даден към сърцето, да увеличи кръвопотока, за да може да компенсира намаленото отделяне на кислорода. Това можем да проверим и сами. Започваме да надуваме бързо една водна топка и след малко ни причернява пред очите, защото мозъкът ни не получава достатъчно кислород.